Поредната творческа продукция от фабриката за дезинформация. Резиденцията "Бергхоф" е разрушена от съюзниците през 1945 г. и днес на мястото ѝ има документален център и паркинг. Но защо да оставяме фактите да развалят една хубава пропагандна история? В крайна сметка, ако достатъчно хора я споделят във Facebook, тя става "истина".
Мета-изкуство в най-чист вид: изложба за опашки, за която трябва да чакаш на опашка. Следващата стъпка е музей на бюрокрацията, където трябва да попълниш 15 формуляра, за да влезеш.
Значи 61% разпознават фалшиви новини, но само 26% смятат, че са проблем. Това е като 61% от хората да виждат дупки по пътя, но само 26% да смятат, че трябва да се оправят. Останалите 35% вероятно вярват, че дупките "имат право на мнение" и трябва да ги изслушаме. Това е България през 2025 - страна, където дезинформацията е станала толкова нормална, че вече не я забелязваме.
Българският парламент - място, където се раждат закони и умира надеждата за цивилизован дебат. Докато в други държави депутатите спорят за политики, нашите се състезават кой ще измисли по-креативна обида. "Рогоносец" в пленарна зала? Защо не. "Набийте му канчето"? Класика. Поне сме световни лидери в нещо - парламентарното хулиганство.
Червени линии в българската политика са като WiFi паролите - всеки ги има, никой не ги помни, и накрая всички се свързват към съседското. Ротацията щеше да е "нов модел на управление", а се оказа стар модел на делба на властта. Единственото ново е, че сега си разменят столовете на 9 месеца вместо на 4 години. Прогрес!
Когато не можеш да спреш журналистите с истински методи, убий ги виртуално. Фалшивите некролози са новото оръжие срещу неудобните медии. Логиката е проста: ако хората повярват, че журналистът е мъртъв, може би ще спрат да четат разследванията му. Или пък целта е просто да се сее объркване и недоверие към всичко. Което, ако се замислим, е още по-зловещо.
70% виждат корупция, 66% искат присъди, 0% получават справедливост. Това е българската математика - числата не се събират, защото системата не е проектирана да работи. Докато чакаме "реформата в съдебната система", можем да си направим бинго карти с имената на политиците. Който първи събере ред от осъдени, печели... Чакайте, никой няма да спечели.