Епидемиологичните данни показват, че пушачите на тютюневи изделия показват значително по-нисък статистически риск от развитие на болестта на Паркинсон, а широкомащабното бъдещо проучване сочи към неочакван основен механизъм. Разследвайки този парадокс, медицинските изследователи в Оксфордския университет наблюдават група от 512 701 възрастни в Китай за период от 12 години. На изходното ниво на проучването изследователите отчитат концентрациите на издишан въглероден окис (СО) в дъха на участниците. Докато въглеродният окис е широко признат за опасен газ, присъстващ в цигарен дим, човешкото тяло естествено генерира малки количества от него, за да служи като ендогенна сигнална молекула. През целия период на проследяване общо 1131 участници бяха диагностицирани с болестта на Паркинсон. Потвърждавайки тенденциите, наблюдавани в историческата литература, активните пушачи на тютюн в кохортата показват приблизително 30% намаление на относителния риск. Въпреки това, изключително изненадващо откритие се появи сред сегмента на участниците, които никога не са пушили през живота си. Непушачите, които естествено са издишали по- високи изходни концентрации на въглероден оксид, са приблизително една трета по- малко вероятно да развият болестта на Паркинсон, отколкото връстниците с най- ниските издишани концентрации. Тази обратна връзка се оказа много специфична, тъй като не се наблюдава подобна корелация при други невродегенеративни състояния. Основно, тези констатации не трябва да се тълкуват погрешно като одобрение на употребата на тютюн и пушенето никога не трябва да се приема като превантивна стратегия срещу болестта на Паркинсон. Употребата на тютюн води до опустошителни последици за здравето, включително различни ракови заболявания, исхемични сърдечни заболявания и инсулти, което означава, че неговите тежки физически увреждания драстично надвишават всички изолирани статистически корелации. Вместо това, това изследване осигурява жизненоважна биологична следа за бъдещото терапевтично развитие. Ако ниските, контролирани дози въглероден окис могат успешно да смекчат невровъзпалението и клетъчния стрес, както предполагат лабораторните модели, фармакологичните експерти в крайна сметка могат да синтезират безопасни, регулирани процедури на базата на CO. Всъщност в Харвард вече е започнало първоначално клинично проучване в ранна фаза, оценяващо нискодозово лекарство с въглероден окис при пациенти с болестта на Паркинсон. Тъй като този проект е изцяло наблюдателен по природа, той окончателно доказва статистическа корелация, вместо да предоставя абсолютно медицинско доказателство, че въглероден окис упражнява директен невропротективен ефект.[Bueno-Lopez, C., Iona, A., Turnbull, I., et al. (2026). Неврология на JAMA, 83 (11). DOI: 10.10.001/jamaneurol.2026.3037]Наука и факти

Виж оригиналния източник